На днешен ден с климата се случват сериозни промени и ние не сме готови за това. Ние не сме готови да признаем като родители, че у детето ни няма бъдеще. Ние можем да влияем на прости неща: на образованието на детето, на това, как то е облечено, на това, какво яде то — и ние правим това. Но ние можем да повлияем, докато още можем, на това, ще има ли бъдеще у него или няма да има. И ето тук цялата наша отговорност като родители изчезва. Ние преставаме да бъдем бащи и майки, ние ставаме просто безразлични хора, защото ние отхвърляме, ние не искаме да признаем това, че климатичните промени вече са реална заплаха.
Добрият родител — това е този, който действително се грижи за бъдещето на детето си. Не в смисъл, какъв той ще порасне, а в смисъл, че той ще има такава възможност. Ако ние бяхме истински грижовни родители, нямаше да се боим да поемем тази отговорност върху себе си. И ние бихме направили всичко за това, за да съхраним живота на нашето дете.
Как така е могло да се случи, че ние като общество като цяло сме стигнали до това, когато всеки, изглежда, човек поотделно се явява много грижовен, добър, положителен човек, а като цяло, като общество, ние сме равнодушни към другите и се отвръщаме от тази реалност?