Всеки ден броят на катаклизмите на планетата се увеличава. Днес повече от никога цялата цивилизована общност трябва да се обедини и да намери решение как да оцелее. И ние като човечество трябва поне да дадем повод. Ако ние не дадем повод, светът няма да се промени. А ето този повод и се явява нашето разположение, нашето разбиране и нашата подкрепа в действителност един на друг, нашия стремеж за оцеляване. Ако нямаме стремеж за оцеляване, ако сме подобни на самоубийци, кажете, ще имаме ли шанс? Прост въпрос. С всяко свое решение ние влагаме или в една чаша, или в друга. Но тези чаши — това са животът и смъртта на нашите деца, нашето бъдеще и бъдещето на цялото човечество. И именно ние решаваме какво аз ще мога да направя днес, за да запазя живота на децата си и на милиарди други деца? Какво аз направих днес и какво бих могъл да направя, но не го направих, за да предотвратя тези грешки утре, така че всички ние да имаме бъдеще?