На 7 декември 1988 г. в северните райони на Република Армения се случва силно земетресение, което по-късно става известно като земетресението "Спитак". Вълната, предизвикана от земетресението, обиколя Земята два пъти и е регистрирана от сеизмични станции по целия свят.
За 30 секунди поредица от вторични трусове практически унищожава град Спитак и нанася големи разрушения на градовете Гюмри (Ленинакан), Ванадзор (Кировакан) и Степанаван. Все още е невъзможно да се осъзнае това! Само половин минута многоетажни жилищни сгради са се превърнали в продълговати хълмове от руини, които погребват хиляди хора под тях.
Според един от очевидците: "Минаха 4-5 часа след земетресението и хората с голи ръце се опитаха да разровят развалините, за да спасят децата си, роднините си под руините на разрушените сгради. Ние също се опитахме да помогнем с нещо, но след няколко часа разбрахме, че това е абсолютно безполезно: няма оборудване, няма спасители — няма никой и нищо. Страната беше абсолютно неподготвена за бедствие от такъв мащаб".
Изминаха 36 години... Какво се е променило оттогава? Какви уроци научихме за изминалото време?
От края на миналия век честотата и силата на климатичните бедствия на планетата рязко се увеличават. Динамиката на тяхното развитие предполага, че този процес не само няма да спре, но, нещо повече, ще се развива още по-бързо.
За какво да се подготвим? Как да използваме уроците от миналото, за да не се повтори трагедията?
Publication of this material provides an opportunity for open discussion and does not in itself imply institutional endorsement, confirmation, or scientific verification of the views expressed. The material does not constitute an official statement, expert opinion, or professional advice.