Ние живеем във времена на несигурност, във времената на Кръстопътя, където много зависи от избора на всеки. Защо в съзнанието на хората има нагласа, че "ти си никой, ти си нищо, ти трябва да седиш и да се уповаваш на някого"? Защо ние постоянно обвиняваме и прехвърляме отговорността върху някого, вместо да действаме сами? Защо в наше време, в това мълчаливо общество, общество без собствено мнение, продължават да разпалват ненавист един към друг, да воюват по времето, когато светът се руши? Да, ние искаме да живеем! Да, ние имаме и този порив, но той не се изразява в нищо друго освен в желанието в главата и бърборене в кухнята.
Дошло е време да станем Човеци, разумно да погледнем проблема в очите, да вземем зряло решение и да започнем да спасяваме целия свят, така, както трябва да постъпва истинския Човек. Ние нали сме човечество. Трудно е по единично, но заедно ние ще можем. От всеки от нас зависи, какво ще изберем. Бъдещето е в ръцете на всеки от нас!